Dumite-BG – онлайн речник за българския език

зеница

[zɛˈnit͡sɐ]

зеница значение:

Какво е зеница? Кръглият отвор в центъра на ириса на окото, през който светлината достига до ретината; свива се и се разширява според силата на светлината.

1. (анатомия) Кръглият отвор в центъра на ириса на окото, през който светлината достига до ретината; свива се и се разширява според силата на светлината.
2. (преносно) Нещо изключително скъпо и ценно, което се пази внимателно.
Ударение
зенѝца
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
зе-ни-ца
Род
женски
Мн. число
зеници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на зеница

(анатомия)
  • Зениците му се разшириха от уплаха.
  • Лекарят освети очите му, за да провери реакцията на зениците.
(преносно)
  • Пази свободата като зеницата на окото си.

Синоними на зеница

Как се пише зеница

Грешни изписвания: зиница, зенйца

Думата се пише с е в първата сричка. Тъй като гласната е неударена, тя може да се сбърка с и при изговор (редукция), но етимологията потвърждава е.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*zěnica
Умалителна форма, свързана с глагола *zěja (зяпам, отварям уста, гледам). Коренът е сродни с думи, обозначаващи 'отвор' или 'гледане'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разширени зеници
  • свити зеници
Фразеологизми:
  • пазя като зеницата на окото си

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.