светиня
[svɛtiˈnʲa]
светиня значение:
Какво е светиня? Предмет, място или мощи, които се почитат като свещени в дадена религия.
1. (религия) Предмет, място или мощи, които се почитат като свещени в дадена религия.
2. (преносно) Нещо много скъпо, заветно и неприкосновено, което се пази и почита с дълбоко уважение.
- Ударение
- светиня̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- све-ти-ня
- Род
- женски
- Мн. число
- светини
Примери за използване на светиня
(религия)
- Рилският манастир е най-голямата българска светиня.
- Вярващите се поклониха пред християнската светиня.
(преносно)
- Свободата за тях беше най-голямата светиня.
- Това старо знаме е полкова светиня.
Как се пише светиня
Грешни изписвания: светиния, светйня
Думата завършва на -ня, а не на -ния.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѧтын҄и
Произлиза от прилагателното 'свет' (свят) и наставката за абстрактни съществителни.
Употреба
Чести словосъчетания:
- народна светиня
- църковна светиня
- пазя като светиня
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
