злоезичие
[zɫoɛˈzit͡ʃiɛ]
злоезичие значение:
Какво е злоезичие? Склонност да се говори лошо за другите; разпространяване на клевети, злословия и обиди.
1. (пряко) Склонност да се говори лошо за другите; разпространяване на клевети, злословия и обиди.
- Ударение
- злоезѝчие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зло-е-зи-чи-е
- Род
- среден
- Мн. число
- злоезичия
Примери за използване на злоезичие
(пряко)
- Злоезичието в малкия град може да съсипе репутацията на всекиго.
- Тя стана жертва на людското злоезичие.
Синоними на злоезичие
Антоними на злоезичие
Как се пише злоезичие
Грешни изписвания: зло езичие, злойзичие, злуезичие, злоезйчие, злоезичйе
Думата е сложна и се пише слято. Свързващата гласна е о, а втората основа започва с е.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:зло + език
Сложна дума, образувана от съединяването на основите на прилагателното 'зъл' (зло-) и съществителното 'език', със суфикс за абстрактност '-ие'. Калка на гръцкото kakologia.
Употреба
Чести словосъчетания:
- човешко злоезичие
- жертва на злоезичие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
