добронамереност
[dobronɐˈmɛrɛnost]
добронамереност значение:
Какво е добронамереност? Качество на човек, който има добри намерения, желае доброто на другите и се отнася с благосклонност.
1. (етика/психология) Качество на човек, който има добри намерения, желае доброто на другите и се отнася с благосклонност.
- Ударение
- добронамѐреност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- доб-ро-на-ме-ре-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма (абстрактно понятие)
Примери за използване на добронамереност
(етика/психология)
- Нейната добронамереност предразположи всички гости.
- Проблемът беше решен благодарение на проявената добронамереност от двете страни.
Синоними на добронамереност
Антоними на добронамереност
Как се пише добронамереност
Грешни изписвания: добрунамереност, добронамеренозт, дубронамереност, добронъмереност, добронамеренуст
Думата е сложна, съединителната гласна е о (добр-о-намереност). Завършва на наставката -ост, която се пише с т на края.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:добър + намерение
Сложна дума, образувана от основите на 'добър' и 'намерение' с наставка '-ост' за абстрактно съществително. Калкира чужди модели (напр. англ. benevolence), но е изградена с домашни морфеми.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проявявам добронамереност
- дух на добронамереност
