благосклонност
[bɫɐɡosˈkɫɔnnost]
благосклонност значение:
Какво е благосклонност? Доброжелателно отношение, симпатия или разположение към някого.
1. (пряко) Доброжелателно отношение, симпатия или разположение към някого.
2. (преносно) Съгласие, подкрепа или одобрение на нечии действия.
- Ударение
- благоскло̀нност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бла-го-склон-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- благосклонности (рядко)
Примери за използване на благосклонност
(пряко)
- Тя се радваше на благосклонността на съдбата.
- Директорът прояви благосклонност към молбата на служителя.
(преносно)
- Проектът бе приет с благосклонност от комисията.
Синоними на благосклонност
Антоними на благосклонност
Как се пише благосклонност
Думата завършва на -ност (наставка за образуване на съществителни от прилагателни). Тъй като коренът на прилагателното 'склонен' завършва на 'н', се получава удвояване: нн.
Етимология
Произход:Старобългарски / Калка
Оригинална дума:благъ + склоненъ
Сложна дума, образувана от корените 'благ' (добър) и 'склон' (накланяне, нагласа). Вероятно калка (буквален превод) от гръцката дума 'eunoia' (εὔνοια) или латинската 'benevolentia'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проявявам благосклонност
- печеля благосклонност
- търся благосклонност
