доброжелателност
[dɔbroʒɛˈɫatɛɫnost]
доброжелателност значение:
Какво е доброжелателност? Качество на човек, който изпитва или проявява добри чувства, разположение и желание за благополучие към другите.
1. (пряко) Качество на човек, който изпитва или проявява добри чувства, разположение и желание за благополучие към другите.
- Ударение
- доброжела̀телност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- доб-ро-же-ла-тел-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма (абстрактно понятие)
Примери за използване на доброжелателност
(пряко)
- Тя го посрещна с присъщата си доброжелателност и усмивка.
- В отношенията между колегите се усещаше искрена доброжелателност.
Синоними на доброжелателност
Антоними на доброжелателност
Как се пише доброжелателност
Грешни изписвания: доброжелателост, доброжелателнос, дуброжелателност, добружелателност, доброжелътелност, доброжелателнуст
Думата се пише с двойно н само при членуване в женски род, когато завършва на -ност (напр. доброжелателността). В основна форма се пише с едно н.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:добръ + желати
Сложна дума, образувана от основите на прилагателното 'добър' и глагола 'желая', по модела на калкиране от гръцки или като естествено словообразуване в славянските езици. Наставката '-ост' формира абстрактно съществително име.
Употреба
Чести словосъчетания:
- проявявам доброжелателност
- изключителна доброжелателност
- атмосфера на доброжелателност
