Енциклопедия на българския език

враждебност

[vrɐʒdˈɛbnost]

враждебност значение:

Какво е враждебност? Качество или състояние на враждебен (неприязнен, злонамерен) човек.

1. (пряко) Качество или състояние на враждебен (неприязнен, злонамерен) човек.
2. (военно дело/политика) Вражески действия или актове на агресия (обикновено в мн.ч.).
Ударение
вражде́бност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
враж-деб-ност
Род
женски
Мн. число
враждебности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на враждебност

(пряко)
  • Неговата враждебност към новодошлите беше очевидна.
  • Посрещнаха предложението с открита враждебност.
(военно дело/политика)
  • Двете страни прекратиха враждебностите и подписаха примирие.

Как се пише враждебност

Завършва на наставката -ост. При проверка думата не се членува или се поставя в мн.ч., за да се чуе ясно звука т (враждебността).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:врагъ
Абстрактно съществително име, образувано от прилагателното 'враждебен', което произлиза от корена 'враг' (неприятел).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • открита враждебност
  • проявявам враждебност
  • скрита враждебност