злочестен
[zɫoˈt͡ʃɛstɛn]
злочестен значение:
Какво е злочестен? Който има лоша съдба; нещастен, окаян, бедстващ.
1. (литературен/поетичен) Който има лоша съдба; нещастен, окаян, бедстващ.
- Ударение
- злочѐстен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- зло-чес-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- злочестни
Примери за използване на злочестен
(литературен/поетичен)
- Злочестният пътник се луташе из бурята без подслон.
- Тя оплакваше своята злочестна съдба.
Антоними на злочестен
Как се пише злочестен
Грешни изписвания: злочестън, злучестен
Прилагателното завършва на -ен. При членуване се появява падащо 'ъ' (злочестния, но злочестен).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:зло + чест
Съчетание от 'зло' и старинната дума 'чест' в значението на 'съдба', 'участ', 'късмет' (сравни с 'честит').
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
