злъчка
[ˈzɫɤt͡ʃkɐ]
злъчка значение:
Какво е злъчка? Орган (жлъчен мехур) у човека и гръбначните животни, в който се събира жлъчният сок, отделян от черния дроб.
1. (анатомия) Орган (жлъчен мехур) у човека и гръбначните животни, в който се събира жлъчният сок, отделян от черния дроб.
2. (физиология) Самата течност (жлъчен сок) – горчива жълто-зелена течност.
3. (преносно) Силна злоба, язвителност, огорчение.
- Ударение
- злъ̀чка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- злъч-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- злъчки
Примери за използване на злъчка
(анатомия)
- Лекарят откри камъни в злъчката.
- Операцията на злъчката мина успешно.
(физиология)
- Повръщаше само злъчка.
(преносно)
- Думите му бяха пълни със злъчка.
- Тя изля цялата си злъчка върху него.
Синоними на злъчка
Как се пише злъчка
Грешни изписвания: жлъчка, злачка
В съвременния български книжовен език се използва формата с начално з- (злъчка), докато формата с 'ж' (жлъчка) се счита за остаряла или диалектна, макар коренът да е сродна с 'жълт'. Думата се пише с ъ (злъчка), а не с 'а'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:жлъчь
Произлиза от корена за цвят 'жълт'/'зелен' (сравни със 'злак', 'зелен', 'жълт'). В старобългарски 'жлъчь'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- камъни в злъчката
- пукам се от злъчка
Фразеологизми:
- изливам си злъчката
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
