зубрач
[zuˈbrat͡ʃ]
зубрач значение:
Какво е зубрач? Ученик или студент, който учи уроците си механично, наизуст, без да вниква в същността на материята, обикновено с цел получаване на високи оценки.
1. (образование / жаргон) Ученик или студент, който учи уроците си механично, наизуст, без да вниква в същността на материята, обикновено с цел получаване на високи оценки.
- Ударение
- зубра̀ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- зу-брач
- Използване
- 🗣️ Разговорна / жаргонна дума
- Род
- мъжки
- Мн. число
- зубрачи
Примери за използване на зубрач
(образование / жаргон)
- Той беше най-големият зубрач в класа и знаеше всички дати по история, но не разбираше събитията.
- Никой не обичаше зубрачите, защото те никога не даваха да се преписва.
Синоними на зубрач
Антоними на зубрач
Как се пише зубрач
Грешни изписвания: зобрач, зубръч
Пише се със з и у. Завършва на ч.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:зубря
От глагола 'зубря' (уча наизуст, без разбиране). Глаголът вероятно е звукоподражателен или свързан с монотонно повтаряне.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
