Енциклопедия на българския език

зъбчат

[zɐpˈt͡ʃat]

зъбчат значение:

Какво е зъбчат? Който има зъбци; назъбен (обикновено за елемент от механизъм).

1. (техника) Който има зъбци; назъбен (обикновено за елемент от механизъм).
2. (биология / анатомия) Който има форма на зъбци или ръбове, наподобяващи зъби.
Ударение
зъбча̀т
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
зъб-чат
Род
мъжки
Мн. число
зъбчати
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на зъбчат

(техника)
  • Зъбчатото колело се въртеше бързо.
  • Използваха зъбчат ремък за предаване на движението.
(биология / анатомия)
  • Листата на това растение са с зъбчат ръб.

Синоними на зъбчат

Антоними на зъбчат

Как се пише зъбчат

Грешни изписвания: зъпчат, забчат, зъбчът
При изговаряне съгласната 'б' се обеззвучава пред беззвучната 'ч', но се пише 'б' поради проверка с думата 'зъби'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:зѫбъ
Произлиза от съществителното 'зъб' + наставката за признак '-ат' (както в 'крилат', 'рогат').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • зъбчато колело
  • зъбчат ремък
  • зъбчата железница