остър
[ˈɔstɐr]
остър значение:
Какво е остър? Който има тънък режещ ръб или връх, способен да пробива или реже.
1. (пряко) Който има тънък режещ ръб или връх, способен да пробива или реже.
2. (сетива) Силен, пронизващ (за болка, звук, миризма или вкус).
3. (медицина) За болест: който се развива бързо, бурно и с ясно изразени симптоми.
4. (преносно) Който е напрегнат, критичен; изпълнен с противоречия.
- Ударение
- о̀стър
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ос-тър
- Род
- мъжки
- Мн. число
- остри
Примери за използване на остър
(пряко)
- Внимавай, ножът е много остър.
- Върхът на иглата беше остър.
(сетива)
- Почувства остра болка в стомаха.
- В стаята се носеше остра миризма на амоняк.
(медицина)
- Пациентът е приет с остър апендицит.
(преносно)
- Между двете страни възникна остър конфликт.
Как се пише остър
Грешни изписвания: остар, Остар
Съдържа променливо ъ. Пише се остър в м.р. ед.ч., но гласната изпада в другите форми: остра, остро, остри.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*ostrъ
Общославянски корен, сродно със староиндийското 'aśriḥ' (острие) и латинското 'acer' (остър).
Употреба
Чести словосъчетания:
- остър ум
- остър завой
- остър ъгъл
- остър език
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
