избучавам
[izbuˈt͡ʃavɐm]
избучавам значение:
Какво е избучавам? Издавам силен, глух и продължителен звук (бучене); започвам да буча силно.
1. (пряко) Издавам силен, глух и продължителен звук (бучене); започвам да буча силно.
2. (разговорно) Извиквам силно или грубо на някого.
- Ударение
- избуча̀вам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-бу-ча-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- III спрежение
- Видова двойка
- избуча
Примери за използване на избучавам
(пряко)
- Моторът на колата избучава силно при всяко подаване на газ.
- Вятърът избучава в комина.
(разговорно)
- Началникът често избучава на подчинените си без причина.
Синоними на избучавам
Как се пише избучавам
Грешни изписвания: избочавам, йзбучавам, избучъвам, избучавъм
Коренът се пише с у (буча).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:буча
Произлиза от корена 'буч-' (звукоподражателен за силен, глух шум) + представка 'из-'.
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
