извечен
[izˈvɛt͡ʃɛn]
извечен значение:
Какво е извечен? Който съществува открай време, който е винаги налице; вечен, стародавен.
1. (философия/поезия) Който съществува открай време, който е винаги налице; вечен, стародавен.
- Ударение
- извèчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-ве-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- извечни
Примери за използване на извечен
(философия/поезия)
- Борбата между доброто и злото е извечен философски проблем.
- Това са извечните въпроси на битието, които вълнуват човечеството.
Синоними на извечен
Антоними на извечен
Как се пише извечен
Грешни изписвания: извечън, йзвечен
Думата се пише с 'е' в последната сричка.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:извечный
Вероятно заемка или влияние от руски език (*извечный*), образувана от предлога 'из' (от) и 'век' (вечност, време). Значението е 'идващ от вековете'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- извечен въпрос
- извечен враг
- извечен стремеж
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
