изконен
[iz'kɔnɛn]
изконен значение:
Какво е изконен? Който съществува от самото начало, от незапомнени времена; стародавен, първичен.
1. (пряко) Който съществува от самото начало, от незапомнени времена; стародавен, първичен.
- Ударение
- изко̀нен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-ко-нен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изконни
Примери за използване на изконен
(пряко)
- Това са изконни български земи.
- Свободата е изконно човешко право.
Синоними на изконен
Антоними на изконен
Как се пише изконен
Грешни изписвания: исконен, йзконен, изкунен
Основната форма се пише с едно н (изконен). Двойно н се появява само в формите за женски, среден род и множествено число (изконна, изконно, изконни) или при членуване на мъжки род (изконния/изконният).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:изконъ
Образувано от предлога „из“ и корена „кон“ (начало, ред, предел), със значение „от самото начало“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изконни права
- изконни ценности
- изконна територия
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
