изгнаник
[izˈgnanik]
изгнаник значение:
Какво е изгнаник? Човек, който е насилствено прокуден или принуден да живее далеч от родината или родното си място.
1. (пряко) Човек, който е насилствено прокуден или принуден да живее далеч от родината или родното си място.
2. (преносно) Човек, който е отхвърлен от обществото или средата си; аутсайдер.
- Ударение
- изгна̀ник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-гна-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изгнаници
Примери за използване на изгнаник
(пряко)
- Поетът умира като изгнаник в чужда страна.
- Политическите изгнаници често мечтаят за завръщане.
(преносно)
- Той се чувстваше като изгнаник в собственото си семейство.
Как се пише изгнаник
Грешни изписвания: изгнанник, йзгнаник, изгнъник, изгнанйк
Думата се пише с едно 'н'. Удвояване на 'н' има само когато наставката започва с 'н' и се добавя към корен, завършващ на 'н' (напр. кон-ница), но тук коренът е 'гн-' + наставка '-аник'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:изгънати
Произлиза от глагола 'изгоня' (изпъдя). Коренът е свързан с 'гон', 'гоня'. Формира се чрез наставката -ник, обозначаваща деец или лице, подложено на действието.
Употреба
Чести словосъчетания:
- политически изгнаник
- вечен изгнаник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
