издайнически
[izˈdajnit͡ʃɛski]
издайнически значение:
Какво е издайнически? Който е присъщ на издайник; предателски.
1. (Пряко) Който е присъщ на издайник; предателски.
2. (Преносно) Който издава, разкрива нещо скрито (емоция, тайна, присъствие) против волята на субекта.
- Ударение
- изда̀йнически
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-дай-ни-че-ски
- Род
- мъжки
- Мн. число
- издайнически
Примери за използване на издайнически
(Пряко)
- Той извърши подла, издайническа постъпка спрямо другарите си.
(Преносно)
- Издайническа руменина покри бузите ѝ.
- Чу се издайническо пукане на съчка в тъмнината.
Синоними на издайнически
Как се пише издайнически
Грешни изписвания: издаинически, издаиднически
Пише се с й (и кратко) след 'а' и пред 'н'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:издавам / издайник
Произлиза от съществителното 'издайник' (предател), което идва от глагола 'издавам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- издайнически блясък
- издайнически жест
- издайнически глас
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
