верен
[ˈvɛrɛn]
верен значение:
Какво е верен? Който е предан, лоялен, на когото може да се има доверие; който не предава.
1. (лични отношения) Който е предан, лоялен, на когото може да се има доверие; който не предава.
2. (общо) Който отговаря на истината, фактите или оригинала; без грешка.
- Ударение
- ве'рен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ве-рен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- верни
Примери за използване на верен
(лични отношения)
- Той остана верен на приятелите си до края.
- Кучето е най-верният приятел на човека.
(общо)
- Това е верният отговор на задачата.
- Преводът е верен и точен.
Антоними на верен
Как се пише верен
Грешни изписвания: вйерен
Прилага се правилото за променливото Я. В ед.ч. се пише и изговаря с е (верен), в мн.ч. – верни (не 'вярни', тъй като следва съгласна, а не мека сричка, макар тук правилото да има исторически особености, в съвременния език е 'верен' -> 'верни').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вѣрьнъ
Произлиза от съществителното 'вяра' (вѣра). Сродна с думи в други славянски и индоевропейски езици, свързани с истина и доверие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- верен приятел
- верен отговор
- верен път
Фразеологизми:
- на прав път съм
- взимам за чиста монета
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
