правдив
[prɐvˈdif]
правдив значение:
Какво е правдив? Който отговаря на истината; верен, истински.
1. (пряко) Който отговаря на истината; верен, истински.
2. (литература и изкуство) Който отразява реалистично живота и действителността.
3. (за човек) Който говори истината, честен.
- Ударение
- правдѝв
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- прав-див
- Род
- мъжки
- Мн. число
- правдиви
Примери за използване на правдив
(пряко)
- Разказът му за събитията беше напълно правдив.
- Търсим правдива информация за случилото се.
(литература и изкуство)
- Това е един правдив образ на съвременния българин.
- Филмът е правдив и въздействащ.
(за човек)
- Той е правдив човек и никога не лъже.
Синоними на правдив
Как се пише правдив
Грешни изписвания: правдиф, пръвдив, правдйв
При изговор последната съгласна се обеззвучава, но се пише в. Проверка: правдива.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правъ
Образувано от корена *прав-* (истина, право) + наставката *-лив/-див* (характерен за прилагателни, означаващи склонност или качество).
Употреба
Чести словосъчетания:
- правдив разказ
- правдив образ
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
