Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изкуфялост

[iskufˈjɐɫost]

изкуфялост значение:

Какво е изкуфялост? Състояние на старческо слабоумие или общо оглупяване; загуба на ментална острота.

1. (разговорно) Състояние на старческо слабоумие или общо оглупяване; загуба на ментална острота.
Ударение
изкуфя̀лост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-ку-фя-лост
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изкуфялост

(разговорно)
  • Изкуфялостта му вече беше очевидна за всички съседи.
  • Смяташе забравянето на ключовете за първи признак на изкуфялост.

Антоними на изкуфялост

Как се пише изкуфялост

Грешни изписвания: изкофялост, йзкуфялост, изкувялост, изкуфялуст
Пише се с у, тъй като коренът е кух.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кух
От прилагателното 'кух'. Развитие: кух -> изкуфея (ставам кух, прен. оглупявам) -> изкуфял -> изкуфялост.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • старческа изкуфялост

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.