слабоумие
[slɐboˈumijɛ]
слабоумие значение:
Какво е слабоумие? Вродено или придобито състояние на трайно намалени познавателни способности и интелект; олигофрения или деменция.
1. (медицина) Вродено или придобито състояние на трайно намалени познавателни способности и интелект; олигофрения или деменция.
2. (разговорно / преносно) Проява на глупост, липса на съобразителност или логична мисъл в конкретна ситуация.
- Ударение
- слабоу̀мие
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- сла-бо-у-ми-е
- Род
- среден
- Мн. число
- слабоумия
Примери за използване на слабоумие
(медицина)
- Старческото слабоумие изисква специализирани грижи.
- Лекарите диагностицираха лека форма на слабоумие.
(разговорно / преносно)
- Да тръгнеш в планината без екипировка е пълно слабоумие.
Антоними на слабоумие
Как се пише слабоумие
Грешни изписвания: слабоумие, слабо умие, слъбоумие, слабуумие, слабоомие, слабоумйе
Сложните съществителни имена, образувани с помощта на съединителна гласна (в случая -о-), се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:слаб + ум
Сложна дума, образувана от прилагателното 'слаб' и съществителното 'ум', свързани със съединителна гласна 'о'. Калка на латинското 'dementia' или гръцкото 'oligophrenia'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- старческо слабоумие
- вродено слабоумие
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
