Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изкълчване

[isˈkɤɫt͡ʃvɐnɛ]

изкълчване значение:

Какво е изкълчване? Травматично увреждане на става, при което ставните повърхности се разместват напълно или частично, често съпроводено с разкъсване на ставната капсула.

1. (медицина) Травматично увреждане на става, при което ставните повърхности се разместват напълно или частично, често съпроводено с разкъсване на ставната капсула.
2. (преносно) Изопачаване или неестествено изкривяване на факти, думи или истина.
Ударение
изкъ̀лчване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-кълч-ва-не
Род
среден
Мн. число
изкълчвания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изкълчване

(медицина)
  • Падането доведе до тежко изкълчване на глезена.
  • Лекарят намести ставата веднага след изкълчването.
(преносно)
  • Това е грубо изкълчване на историческата истина.

Как се пише изкълчване

Грешни изписвания: изкълчвани, искълчване, йзкълчване, изкалчване, изкълчвъне
Представката е из-, въпреки че пред беззвучния съгласен 'к' се чува като 'с' (обеззвучаване). Пише се изкълчване.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кълч
Произлиза от глагола 'изкълчвам'. Коренът 'кълч' е свързан със старинни форми за кълчища и усукване. Сродни думи се откриват в други славянски езици със значение на 'кривя', 'огъвам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изкълчване на глезена
  • изкълчване на рамото
  • вродено изкълчване
Фразеологизми:
  • изкълчване на езика

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.