Dumite-BG – онлайн речник за българския език

измама

[izˈmamɐ]

измама значение:

Какво е измама? Престъпление, при което някой умишлено въвежда другиго в заблуждение с цел имотна облага.

1. (право) Престъпление, при което някой умишлено въвежда другиго в заблуждение с цел имотна облага.
2. (общо) Действие или думи, целящи да скрият истината; лъжа.
Ударение
изма'ма
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-ма-ма
Род
женски
Мн. число
измами
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на измама

(право)
  • Той беше осъден за данъчна измама.
  • Жертва на телефонна измама.
(общо)
  • Всичко се оказа една голяма измама.
  • Оптическа измама.

Антоними на измама

Как се пише измама

Грешни изписвания: исмама, йзмама, измъма
Представката е из-. Пише се със з, защото се намира пред звучна съгласна (м) от корена.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*maniti
Образувано от представката из- и глагола мамя (лъжа, привличам с хитрост).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • оптическа измама
  • финансова измама
  • схема за измама

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.