истина
истина значение:
Какво е истина? Във философията: съответствие между познанието или твърдението и действителността.
1. (философия) Във философията: съответствие между познанието или твърдението и действителността.
2. Това, което отговаря на фактите; вярното в разказ, твърдение или съобщение.
3. Извод или твърдение, проверено чрез практика и житейски опит.
4. (наречие, разговорно) Като вметната дума подчертава, че казаното е действително.
- Ударение
- ѝстина
- Част на речта
- съществително име, наречие
- Сричкоделение
- ис-ти-на
- Род
- женски
- Мн. число
- истини
Примери за използване на истина
(философия)
- В науката търсенето на истина изисква проверими доказателства.
- Проверимите данни потвърдиха истината за случилото се.
- Тя припомни простата истина, че упражнението води до умение.
(наречие, разговорно)
- Истина, този път всички пристигнаха навреме.
Как се пише истина
Употреба
Чести словосъчетания:
- голата истина
- горчива истина
- обективна истина
Фразеологизми:
- гледам истината в очите
- азбучна истина
- тебе лъжа, мене истина
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
