Dumite-BG – онлайн речник за българския език

истински

[ˈistinski]

истински значение:

Какво е истински? Който отговаря на действителността; който не е фалшив или имитация.

1. (пряко) Който отговаря на действителността; който не е фалшив или имитация.
2. (пряко) Който притежава в пълна степен характерните качества на някого или нещо.
Ударение
и'стински
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ис-тин-ски
Род
мъжки
Мн. число
истински
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на истински

(пряко)
  • Това е истински диамант, а не стъкло.
  • Трябва да разберем истинската причина за инцидента.
(пряко)
  • Той се доказа като истински приятел в труден момент.
  • Това беше истински празник за душата.

Антоними на истински

Как се пише истински

Грешни изписвания: исченски, истинцки, йстински, истйнски, истинскй

Думата се пише с н пред наставката -ски, защото коренът истин- завършва на 'н'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:истина
Производно от съществителното 'истина' с наставка за прилагателно '-ски'. Коренът е общославянски 'istъ' (същият, истинският).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • истински приятел
  • истински случай
  • истински баща
Фразеологизми:
  • истински ад

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.