действителен
[dɛjsˈtvitɛlɛn]
действителен значение:
Какво е действителен? Който съществува обективно, в реалността; истински, реален.
1. (пряко) Който съществува обективно, в реалността; истински, реален.
2. (администрация/право) Който има законова сила, валиден е.
3. (граматика) За залог на глагола: при който подлогът е вършител на действието.
- Ударение
- действѝтелен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- дей-стви-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- действителни
Примери за използване на действителен
(пряко)
- Романът е базиран на действителен случай.
- Това е действителното положение на нещата.
(администрация/право)
- Билетът е действителен за едно пътуване.
- Договорът е действителен до края на годината.
(граматика)
- В изречението 'Аз чета книга' глаголът е в действителен залог.
Синоними на действителен
Антоними на действителен
Как се пише действителен
Прилагателното завършва на -елен (не -елан). При членуване се изпуска 'е'-то от наставката: действителния(т), а не действителения.
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:действительный
Заемка от руски език, където е калка от немското 'wirklich' или латинското 'actualis'. Коренът е свързан с 'действие'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- действителен случай
- действителен член (на академия)
- действителен залог
