измъчване
[izˈmət͡ʃvɐnɛ]
измъчване значение:
Какво е измъчване? Действието по причиняване на силна физическа болка или страдание на някого.
1. (пряко) Действието по причиняване на силна физическа болка или страдание на някого.
2. (психология) Процес на причиняване на душевни страдания, тревоги или силно безпокойство.
- Ударение
- измъ̀чване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-мъч-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- измъчвания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на измъчване
(пряко)
- Измъчването на военнопленници е забранено от международните конвенции.
(психология)
- Психическото измъчване може да остави трайни следи в съзнанието.
Антоними на измъчване
Как се пише измъчване
Грешни изписвания: измачване, йзмъчване, измъчвъне
Коренът на думата е мък (от мъка), затова се пише с ъ, а не с а.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:измъчвам
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'измъчвам', който произлиза от корена 'мъка' (старобългарски 'мѫка').
Употреба
Чести словосъчетания:
- физическо измъчване
- системно измъчване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
