мъчение
[mɐˈt͡ʃɛniɛ]
мъчение значение:
Какво е мъчение? Причиняване на силна физическа болка или страдание на някого, обикновено с цел наказание или изтръгване на признание.
1. (пряко) Причиняване на силна физическа болка или страдание на някого, обикновено с цел наказание или изтръгване на признание.
2. (преносно) Силно душевно терзание, безпокойство или неприятно преживяване.
- Ударение
- мъчѐние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- мъ-че-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- мъчения
Примери за използване на мъчение
(пряко)
- Пленниците бяха подложени на жестоко мъчение.
- Инквизицията е използвала различни уреди за мъчение.
(преносно)
- Чакането пред лекарския кабинет беше истинско мъчение за нея.
- Любовта понякога е сладко мъчение.
Антоними на мъчение
Как се пише мъчение
Грешни изписвания: мачение, мъченйе
Думата се пише с буква ъ в корена (от старобългарската голяма носовка). Завършва на -ие, характерно за съществителни от среден род.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*mǫka
Произлиза от старобългарското 'мѫчити'. Коренът е свързан с идеята за натиск, свиване и страдание (сродно с 'мъка').
Употреба
Чести словосъчетания:
- адско мъчение
- физическо мъчение
- инструмент за мъчение
Фразеологизми:
- Танталови мъки
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
