Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изначален

[iz.nɐˈt͡ʃa.lɛn]

изначален значение:

Какво е изначален? Който съществува от самото начало; първичен, изходен, основен по произход.

1. (книжовно) Който съществува от самото начало; първичен, изходен, основен по произход.
Ударение
изнача̀лен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
из-на-ча-лен
Род
мъжки
Мн. число
изначални
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изначален

(книжовно)
  • Това е изначалната идея на проекта, която по-късно се промени.
  • Страхът от тъмното е един от изначалните човешки инстинкти.

Синоними на изначален

Антоними на изначален

Как се пише изначален

Грешни изписвания: из-начален, изначялен, йзначален, изнъчален, изначълен
Пише се слято. Втората гласна е 'а' (начало), а не 'у' или 'о'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:из + начало
Словообразуване от предлога 'из' (с значение 'от') и съществителното 'начало'. Означава нещо, което съществува от самото начало.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • изначален гре грях
  • изначален хаос
  • изначален замисъл

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.