Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изневяра

[iznɛˈvʲarɐ]

изневяра значение:

Какво е изневяра? Нарушаване на брачната клетва или обещанието за вярност към интимен партньор; осъществяване на интимна връзка с друг човек.

1. (личен живот) Нарушаване на брачната клетва или обещанието за вярност към интимен партньор; осъществяване на интимна връзка с друг човек.
2. (преносно) Отстъпление от убеждения, принципи или кауза; предателство спрямо идеал.
Ударение
изневя̀ра
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-не-вя-ра
Род
женски
Мн. число
изневери
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изневяра

(личен живот)
  • Изневярата стана причина за развода им.
  • Тя не можа да му прости многократните изневери.
(преносно)
  • Политическата му кариера беше белязана от изневяра на предизборните обещания.

Как се пише изневяра

Грешни изписвания: изнивяра, изневера, йзневяра

В единствено число се пише с променливо я (изневяра), но в множествено число то преминава в е (изневери).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:из- + вяра
Образувана от предлог/представка 'из-' (излизане от състояние) и съществителното 'вяра'. Означава буквално излизане от вярата/доверието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • брачна изневяра
  • съпружеска изневяра
  • хващам в изневяра

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.