изнемощялост
[iznɛmoˈʃtʲaɫost]
изнемощялост значение:
Какво е изнемощялост? Състояние на крайна физическа или психическа умора, липса на сили и енергия.
1. (медицина/състояние) Състояние на крайна физическа или психическа умора, липса на сили и енергия.
- Ударение
- изнемощя̀лост
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-не-мо-щя-лост
- Род
- женски
Примери за използване на изнемощялост
(медицина/състояние)
- Лицето му издаваше крайна изнемощялост след дългото боледуване.
- Старческата изнемощялост го прикова към леглото.
Антоними на изнемощялост
Как се пише изнемощялост
Грешни изписвания: изнемощялозт, изнемощелост, йзнемощялост, изнемущялост, изнемощялуст
Съдържа променливо я. Пише се с 'я', защото е под ударение и следва твърда сричка (в случая сричката 'лост' съдържа твърда гласна, макар 'л' да е мек пред 'о', правилото за ятовата гласна се прилага спрямо позицията).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:мощ
От причастието 'изнемощял', което идва от глагола 'изнемощея' (губя мощ, сила). Корен 'мощ'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- физическа изнемощялост
- старческа изнемощялост
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
