изнудване
[izˈnudvɐnɛ]
изнудване значение:
Какво е изнудване? Престъпно деяние, при което деецът принуждава другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо против волята си чрез заплаха или насилие, с цел имотна облага.
1. (право) Престъпно деяние, при което деецът принуждава другиго да извърши, да пропусне или да претърпи нещо против волята си чрез заплаха или насилие, с цел имотна облага.
2. (преносно) Настойчиво изискване или емоционален натиск върху някого за получаване на облага или услуга.
- Ударение
- изну̀дване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-нуд-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изнудвания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на изнудване
(право)
- Повдигнаха му обвинение за изнудване и рекет.
- Изнудването чрез компрометиращи снимки е често срещано киберпрестъпление.
(преносно)
- Емоционалното изнудване в семейството разрушава доверието.
Синоними на изнудване
Как се пише изнудване
Грешни изписвания: изнодване, изнудвани, йзнудване, изнудвъне
Думата е отглаголно съществително име. Пише се с у в корена (от нужда, нудя) и завършва на -не.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:нужда / нудити
Произлиза от глагола 'изнудя' (изнудвам), който е коренно свързан със старобългарската лексема 'нудити' (принуждавам) и 'нужда'. Представката 'из-' указва изчерпване или постигане на резултат чрез действие.
Употреба
Чести словосъчетания:
- системно изнудване
- жертва на изнудване
- опит за изнудване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
