изнудвач
[iznudˈvat͡ʃ]
изнудвач значение:
Какво е изнудвач? Лице, което упражнява принуда върху някого чрез заплахи, шантаж или насилие с цел получаване на имотна облага или действие против волята му.
1. (пряко) Лице, което упражнява принуда върху някого чрез заплахи, шантаж или насилие с цел получаване на имотна облага или действие против волята му.
- Ударение
- изнудва̀ч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-нуд-вач
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изнудвачи
Примери за използване на изнудвач
(пряко)
- Полицията залови група изнудвачи, действали в центъра на града.
- Не се поддавай на заплахите на този изнудвач.
Антоними на изнудвач
Как се пише изнудвач
Грешни изписвания: изнутвъч, йзнудвач, изнодвач, изнудвъч
Проверка за звучност на съгласната в края на корена: изнудвам -> изнудвач.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изнудвам
Произлиза от глагола 'изнудвам' + наставка за деятел '-ач'. Коренът 'нуд-' е свързан със старобългарското 'нужда' (принуда).
Употреба
Чести словосъчетания:
- дребен изнудвач
- телефонен изнудвач
- жертва на изнудвач
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
