благодетел
[bɫɐgoˈdɛtɛl]
благодетел значение:
Какво е благодетел? Човек, който прави добро на другите, помага им материално или морално, без да търси облага.
1. (общо) Човек, който прави добро на другите, помага им материално или морално, без да търси облага.
- Ударение
- благодѐтел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- бла-го-де-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- благодетели
Примери за използване на благодетел
(общо)
- Той беше известен като най-големия благодетел на сиропиталището.
- Неизвестен благодетел дари сумата за операцията.
Синоними на благодетел
Антоними на благодетел
Как се пише благодетел
Грешни изписвания: благодеятел, благодател, блъгодетел, благудетел
Правилно е да се пише благодетел (от дея), а не благодател (грешна аналогия с давам).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благо + дея
Калка от гръцката дума 'euergetes'. Съставно от 'благо' (добро) и корена на глагола 'дея' (върша, правя) + деятелна наставка -тел.
Употреба
Чести словосъчетания:
- щедър благодетел
- неизвестен благодетел
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
