изостанал
[izoˈstanaɫ]
изостанал значение:
Какво е изостанал? Който се намира назад в движението или развитието си спрямо другите.
1. (пряко) Който се намира назад в движението или развитието си спрямо другите.
2. (преносно) Който е с остарели разбирания, демоде.
3. (медицина) Който има забавено физическо или умствено развитие.
- Ударение
- изоста̀нал
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- и-зо-ста-нал
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изостанали
Примери за използване на изостанал
(пряко)
- Това е един от най-икономически изостаналите райони в страната.
- Изостаналите ученици се нуждаят от допълнителна помощ.
(преносно)
- Той има доста изостанали възгледи за ролята на жената в обществото.
(медицина)
- Детето е умствено изостанало и посещава специализиран център.
Синоними на изостанал
Антоними на изостанал
Как се пише изостанал
Грешни изписвания: изостанало, йзостанал, изустанал, изостънал, изостанъл
Думата се изписва с 'а' в наставката за минало време (от глагола изостана).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:из + остати
Минало свършено деятелно причастие на глагола 'изостана', което функционира като прилагателно. Коренът е свързан с праславянското *ostati.
Употреба
Чести словосъчетания:
- умствено изостанал
- изостанала държава
- изостанал часовник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
