изпратеник
[ispraˈtɛnik]
изпратеник значение:
Какво е изпратеник? Човек, който е изпратен някъде с определена задача, поръчение или мисия.
1. (общо) Човек, който е изпратен някъде с определена задача, поръчение или мисия.
- Ударение
- изпра̀теник
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-пра-те-ник
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изпратеници
Примери за използване на изпратеник
(общо)
- Той пристигна в столицата като специален изпратеник на президента.
- Местните жители посрещнаха изпратеника на краля с недоверие.
Как се пише изпратеник
Грешни изписвания: испратеник, изпратенък, йзпратеник, изпрътеник, изпратенйк
Представката е из- (пред звучна съгласна 'п' се произнася 'с', но се пише 'з').
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изпратя
От миналото страдателно причастие на глагола 'изпратя' (изпратен) + наставка '-ик' за образуване на име на лице.
Употреба
Чести словосъчетания:
- специален изпратеник
- божи изпратеник
- таен изпратеник
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
