изхабен
[isxɐˈbɛn]
изхабен значение:
Какво е изхабен? Който е станал негоден за употреба поради продължително използване, триене или остаряване.
1. (пряко) Който е станал негоден за употреба поради продължително използване, триене или остаряване.
2. (преносно) За човек или лице — който изглежда уморен, състарен, без жизнени сили.
3. (преносно) Който е употребен напразно, без полза (за време, възможност и др.).
- Ударение
- изхабе'н
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- из-ха-бен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- изхабени
- Вид
- свършен
Примери за използване на изхабен
(пряко)
- Той носеше старо палто с изхабена яка.
- Ножът е изхабен и не реже добре.
(преносно)
- Лицето му беше изхабено от дългите нощни смени.
- Тя изглеждаше преждевременно изхабена от грижи.
(преносно)
- Това беше един напразно изхабен ден.
- Съжалявам за изхабените нерви в този безсмислен спор.
Синоними на изхабен
Антоними на изхабен
- нов, запазен, остър, свеж, бодър, младолик, пълноценен, оползотворен
Как се пише изхабен
Грешни изписвания: исхабен, изхабйен, йзхабен, изхъбен
Думата се пише с представка из-, тъй като коренът започва с беззвучната съгласна 'х', но в българския език представката 'из-' не се променя пред нея.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:изхабя
Минало страдателно причастие на глагола 'изхабя'. Коренът е свързан с думата 'хабя' (погубвам, прахосвам), която има общославянски произход.
Употреба
Чести словосъчетания:
- изхабен въздух
- изхабен от работа
- изхабен инструмент
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
