изцвилване
[isstˈvipvɐnɛ]
изцвилване значение:
Какво е изцвилване? Издаване на кратък, резк или силен звук, характерна за конете (цвилене).
1. (пряко) Издаване на кратък, резк или силен звук, характерна за конете (цвилене).
2. (преносно) Издаване на неприятен, писклив звук от механизъм или гуми на автомобил.
- Ударение
- изцвИлване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- из-цвил-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- изцвилвания
Примери за използване на изцвилване
(пряко)
- В тишината се чу самотното изцвилване на коня.
(преносно)
- С рязко изцвилване на спирачките колата спря на сантиметри от пешеходеца.
Как се пише изцвилване
Грешни изписвания: исцвилване, йзцвилване, изцвйлване, изцвилвъне
Пише се с з в представката из-, въпреки че пред беззвучната съгласна ц се чува с.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:цвиля
Отглаголно съществително от 'изцвиля' (издавам звук като кон). Коренът е звукоподражателен (ономатопея).
Употреба
Чести словосъчетания:
- изцвилване на гуми
- изцвилване на кон
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
