скърцане
[ˈskərtsɐnɛ]
скърцане значение:
Какво е скърцане? Издаване на остър, неприятен звук при триене на твърди повърхности една в друга.
1. (Звук) Издаване на остър, неприятен звук при триене на твърди повърхности една в друга.
2. (Физиология) Звук от триене на зъби (бруксизъм).
- Ударение
- скъ̀рцане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- скър-ца-не
- Род
- среден
- Мн. число
- скърцания
Примери за използване на скърцане
(Звук)
- Чу се скърцане на спирачки и колата спря рязко.
- Продължителното скърцане на вратата ме изнервяше.
(Физиология)
- Скърцането със зъби по време на сън може да увреди емайла.
Синоними на скърцане
Как се пише скърцане
Грешни изписвания: скарцане, скърцъне
Коренът се пише с ъ (скърц). Окончанието е -ане (отглаголно съществително).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:скърцам
Отглаголно съществително от 'скърцам', което е със звукоподражателен произход (ономатопея), имитиращ резкия звук от триене.
Употреба
Чести словосъчетания:
- скърцане със зъби
- скърцане на гуми
Фразеологизми:
- със скърцане на зъби
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
