Dumite-BG – онлайн речник за българския език

изцелител

[ist͡sɛˈlitɛl]

изцелител значение:

Какво е изцелител? Човек, който лекува болести или недъзи, често използвайки нетрадиционни методи, вяра или природни средства; спасител от страдание.

1. (медицина/религия) Човек, който лекува болести или недъзи, често използвайки нетрадиционни методи, вяра или природни средства; спасител от страдание.
Ударение
изцелѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-це-ли-тел
Род
мъжки
Мн. число
изцелители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изцелител

(медицина/религия)
  • В селото живееше прочут народен изцелител.
  • Вярващите го почитат като велик изцелител на душите.

Синоними на изцелител

Как се пише изцелител

Грешни изписвания: изцилител, исцелител, йзцелител, изцелйтел
Пише се със з в представката из- (пред звучна съгласна ц се запазва, макар да се обеззвучава при изговор) и с е в корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:цял
От глагола 'изцеля' (да направя цял, здрав) и наставката '-тел'. Коренът е свързан с думата 'цял'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • народен изцелител
  • духовен изцелител

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.