иманентен
[imɐˈnɛntɛn]
иманентен значение:
Какво е иманентен? Който е вътрешно присъщ на даден предмет, явление или процес, произтичащ от самата му природа; неразривно свързан.
1. (философия) Който е вътрешно присъщ на даден предмет, явление или процес, произтичащ от самата му природа; неразривно свързан.
- Ударение
- имане'нтен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- и-ма-нен-тен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- иманентни
Примери за използване на иманентен
(философия)
- Движението е иманентно свойство на материята.
- Според Кант времето и пространството са иманентни форми на човешкото възприятие.
Синоними на иманентен
Антоними на иманентен
Как се пише иманентен
Грешни изписвания: еманентен, именентен, йманентен, имънентен
Пише се с и в началото и с е във втората и третата сричка. Двойно н не се пише в корена, но се появява при членуване в м.р. (иманентния).
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:immanens
От латинското причастие 'immanens' (gen. immanentis), от глагола 'immanere' (оставам в, пребивавам), съставен от 'in-' (в) + 'manere' (оставам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- иманентна критика
- иманентна философия
- иманентна характеристика
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
