Dumite-BG – онлайн речник за българския език

присъщ

[priˈsɤʃt]

присъщ значение:

Какво е присъщ? Който принадлежи по естествен начин на някого или нещо; който е характерен или свойствен за даден обект или субект.

1. (общо) Който принадлежи по естествен начин на някого или нещо; който е характерен или свойствен за даден обект или субект.
Ударение
присъ̀щ
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
при-същ
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на присъщ

(общо)
  • Страхът от неизвестното е присъщ на човека.
  • Този стил на писане е присъщ само на Вазов.

Антоними на присъщ

Как се пише присъщ

Грешни изписвания: присъшт, присъш, прйсъщ, присащ
Думата завършва на щ. В женски род е присъща, в среден присъщо.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:prisǫštь
Образувано от предлога 'при' и сегашното деятелно причастие на глагола 'съм' (старобълг. *sǫštь – съществуващ). Буквално 'който е при/в същността'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • присъщо качество
  • присъщ недостатък

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.