Dumite-BG – онлайн речник за българския език

нехарактерен

[nɛxɐrakˈtɛrɛn]

нехарактерен значение:

Какво е нехарактерен? Който не е свойствен или типичен за дадено лице, предмет или явление; необичаен.

1. (общо) Който не е свойствен или типичен за дадено лице, предмет или явление; необичаен.
Ударение
нехара̀ктерен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
не-ха-рак-те-рен
Род
мъжки
Мн. число
нехарактерни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на нехарактерен

(общо)
  • Това поведение е напълно нехарактерно за него.
  • Растението имаше нехарактерни за вида листа.

Синоними на нехарактерен

Антоними на нехарактерен

Как се пише нехарактерен

Грешни изписвания: не характерен, нехърактерен, нехаръктерен
Прилагателните имена, образувани с не-, се пишат слято, когато означават качество, противоположно на основното.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:χαρακτήρ (charakter)
Комбинация от българската отрицателна частица 'не' и заемката 'характерен' (от гръцки 'charakter' през латински или западноевропейски езици).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нехарактерен шум
  • нехарактерен симптом
  • нехарактерно държание

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.