типичен
[tiˈpit͡ʃɛn]
типичен значение:
Какво е типичен? Който притежава характерните особености на определен тип, вид или група; характерен, свойствен.
1. (общо) Който притежава характерните особености на определен тип, вид или група; характерен, свойствен.
2. (разговорно) Обикновен, стандартен, който не се отличава с нищо особено.
- Ударение
- типѝчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ти-пи-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- типични
Примери за използване на типичен
(общо)
- Това е типичен пример за възрожденска архитектура.
- Той прояви типичното за него спокойствие.
(разговорно)
- Живееше в типичен панелен блок в крайния квартал.
Синоними на типичен
Антоними на типичен
Как се пише типичен
Грешни изписвания: тепичен, типичин, тйпичен, типйчен
Думата се пише с и в първата сричка (проверка с чуждия корен тип).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:τυπικός (typikos)
От старогръцки τυπικός (образен, възприет за образец), през латински typicalis/typicus и западноевропейски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- типичен представител
- типичен пример
- типичен случай
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
