Dumite-BG – онлайн речник за българския език

имбецилен

[imbɛˈt͡silɛn]

имбецилен значение:

Какво е имбецилен? Който страда от имбецилност – средна степен на олигофрения (умствена изостаналост).

1. (медицина (остаряло)) Който страда от имбецилност – средна степен на олигофрения (умствена изостаналост).
2. (разговорно (обидно)) Изключително глупав, недосетлив или идиотски (използва се като силна обида).
Ударение
имбеци'лен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
им-бе-ци-лен
Род
мъжки
Мн. число
имбецилни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на имбецилен

(медицина (остаряло))
  • Пациентът показва признаци на имбецилно развитие.
  • В старата класификация това състояние се е наричало имбецилно.
(разговорно (обидно))
  • Това беше една абсолютно имбецилна постъпка.
  • Спри с тези имбецилни шеги.

Синоними на имбецилен

Антоними на имбецилен

Как се пише имбецилен

Грешни изписвания: ембецилен, имбицилен, ймбецилен, имбецйлен
Думата е чуждица и правописът ѝ следва изговора, близък до оригинала. Пише се с е във втората сричка (имбецилен).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:imbecillus
От латинското imbecillus, означаващо 'слаб', 'немощен', вероятно произлизащо от in- (не/без) и baculum (тояга, опора) - т.е. 'без опора'. В медицината терминът навлиза през 19-ти век.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • имбецилна физиономия
  • имбецилен хумор

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.