име
[ˈimɛ]
име значение:
Какво е име? Лично название, дадено на човек при раждането му, или название на животно, предмет, географски обект, с което те се отличават от другите.
1. (общо) Лично название, дадено на човек при раждането му, или название на животно, предмет, географски обект, с което те се отличават от другите.
2. (преносно) Обществена известност, репутация, авторитет.
3. (граматика) Общо название за класовете думи, които се скланят (съществително, прилагателно, числително).
- Ударение
- ѝме
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-ме
- Род
- среден
- Мн. число
- имена
Примери за използване на име
(общо)
- Как е твоето име?
- Кучето отговаряше на името Шаро.
(преносно)
- Той си изгради име на честен търговец.
- Не петни името на семейството.
(граматика)
- Съществителното име се изменя по число.
Антоними на име
Как се пише име
Грешни изписвания: ими
Думата завършва на 'е'. В мн.ч. се променя основата: имена.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:имѧ
От праславянското *jьmę, което е сродно с латинското 'nomen', гръцкото 'onoma' и английското 'name' (индоевропейски корен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- лично име
- бащино име
- фамилно име
- нарицателно име
- съществително име
Фразеологизми:
- наричам нещата с истинските им имена
- излиза ми име (на лош човек)
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
