Dumite-BG – онлайн речник за българския език

име

име значение:

Какво е име? Название, чрез което се разпознава отделен човек или животно; за човек — лично, бащино или фамилно.

1. (общо) Название, чрез което се разпознава отделен човек или животно; за човек — лично, бащино или фамилно.
2. (общо) Допълнително или избрано название, с което някого познават вместо с действителното му име.
3. (общо) Название, дадено на определено място, небесно тяло, сграда или друг единичен обект.
4. Дума, използвана за назоваване на даден вид предмет, явление или понятие.
5. (преносно) Начинът, по който обществото оценява някого или нещо.
6. (преносно) Признание и известност, спечелени с качества или постижения.
7. (преносно) Човек, станал известен в дадена област.
8. (граматика) Общо название за съществителните, прилагателните и числителните като класове думи.
Ударение
ѝме
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
и-ме
Род
среден
Мн. число
имена
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на име

(общо)
  • Учителката записа името на новия ученик в списъка.
(общо)
  • Писателят публикува разказите под измислено име.
(общо)
  • Името на реката е изписано на картата.
  • Търсехме име за новия сорт домати.
(преносно)
  • Фирмата пази доброто си име с последователна работа.
(преносно)
  • Младият учен вече си създаде име в своята област.
(преносно)
  • В изложбата участват утвърдени имена на съвременната живопис.
(граматика)
  • В изречението съществителното име е подлог.

Как се пише име

Употреба

Чести словосъчетания:
  • лично име
  • собствено име
  • добро име
  • съществително име
  • в името на закона
Фразеологизми:
  • излиза ми име
  • в името на закона

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.

Име – значение, правопис и синоними | Dumite-BG