Dumite-BG – онлайн речник за българския език

слава

[ˈslavɐ]

слава значение:

Какво е слава? Широка известност, популярност, придобита чрез постижения, талант или героични постъпки.

1. (общо) Широка известност, популярност, придобита чрез постижения, талант или героични постъпки.
2. (религия/тържествено) Възхвала, почит, прослава.
Ударение
сла'ва
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сла-ва
Род
женски
Мн. число
слави
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на слава

(общо)
  • Писателят се радваше на световна слава.
  • Славата го промени и той стана високомерен.
(религия/тържествено)
  • Слава на героите, паднали за свободата!
  • Слава Богу, всичко свърши добре.

Как се пише слава

Грешни изписвания: Слъва

Думата се пише така, както се чува. Няма особени правописни трудности.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:slava
Общославянски корен *slava, свързан с глагола *slyti (чувам се, прочувам се). Първоначалното значение е 'мълва', 'слух', което прераства в 'добра мълва'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • минута слава
  • световна слава
  • бойна слава
  • печална слава
Фразеологизми:
  • стара слава
  • лежа на стари лаври

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.