имена
[ˈimɛ]
имена значение:
Какво е имена? Дума или словосъчетание, което служи за название и отличаване на човек, животно, обект или явление от други подобни.
1. (пряко) Дума или словосъчетание, което служи за название и отличаване на човек, животно, обект или явление от други подобни.
2. (преносно) Обществена известност, авторитет или репутация на някого.
3. (граматика) Общо название на частите на речта, които се скланят (съществителни, прилагателни, числителни).
- Ударение
- ѝме
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-ме
- Род
- среден
- Мн. число
- имена
Примери за използване на имена
(пряко)
- Тя написа своето име на листа.
- Градът носи името на известен революционер.
(преносно)
- Той си създаде име на добър специалист.
- Не искам да петня честното си име.
(граматика)
- В българския език имената имат род и число.
Антоними на имена
Как се пише имена
Правилното изписване е име.
Грешни изписвания: ими, ймена
Думата завършва на -е в единствено число. Проверката се извършва чрез формата за мн.ч.: имена, където гласната е ясна, но в ед.ч. не е под ударение.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:имѧ
Наследена от праславянската форма *jьmę, която произлиза от праиндоевропейския корен *h₁nómn̥ (название). Сродна с латинското nomen, гръцкото ὄνομα и английското name.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лично име
- бащино име
- фамилно име
- собствено име
- нарицателно име
Фразеологизми:
- наричам нещата с истинските им имена
- излиза ми име
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
