Dumite-BG – онлайн речник за българския език

именителен

[imɛˈnitɛlɛn]

именителен значение:

Какво е именителен? Който се отнася до основния падеж в граматиката, означаващ вършителя на действието (подлога) или самото название на предмета.

1. (езикознание) Който се отнася до основния падеж в граматиката, означаващ вършителя на действието (подлога) или самото название на предмета.
Ударение
именѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
и-ме-ни-те-лен
Род
мъжки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на именителен

(езикознание)
  • В съвременния български език остатъци от падежна система се виждат в местоименията, включително именителните форми.
  • Подлогът в изречението обикновено е в именителен падеж.

Синоними на именителен

Как се пише именителен

Грешни изписвания: йменителен, именйтелен
Пише се с 'и' във втората сричка (от корена 'име', 'именувам').

Етимология

Произход:Калка от Латински
Оригинална дума:nominativus
Езикова калка на латинския граматически термин 'casus nominativus' (от nomen - име).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • именителен падеж

Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.

Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.