именуване
[imɛˈnuvɐnɛ]
именуване значение:
Какво е именуване? Действието по даване на име на човек, обект, място или явление; назоваване.
1. (пряко) Действието по даване на име на човек, обект, място или явление; назоваване.
2. (административен) Процес на утвърждаване на номенклатура или списък с названия в определена област.
- Ударение
- имену̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-ме-ну-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- именувания
Примери за използване на именуване
(пряко)
- Официалното именуване на улицата ще се състои утре.
- Ритуалът по именуване на новороденото бе извършен в тесен семеен кръг.
(административен)
- Комисията по именуване на обекти с национално значение заседава вчера.
Синоними на именуване
Антоними на именуване
Как се пише именуване
Грешни изписвания: именоване, еменуване, йменуване, именувъне
Думата е отглаголно съществително от именувам. Пише се с 'у', тъй като наставката е -увам.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:имѧ
Произлиза от корена за „име“ + наставката за отглаголни съществителни имена „-ане“/„-ване“. Свързано със старобългарското „имѧ“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- ритуал по именуване
- система за именуване
- двойно именуване
Източниците на речниковите данни и начинът на редакция са описани в Източници и методология.
Автоматично генерираните правописни варианти са помощна информация и могат да съдържат грешки.
